Още в първите години след установяването на т.нар. народна власт у нас през 1944 г. представители на фамилията предприемат нещо доста необичайно – изпращат пратеници в България
Тогава никоя партия не подкрепи Петър Стоянов, а най-отвратително бе отношението на СДС и лидерите му
Ръководството на БАН позорно мълчи и явно има за защо. "Съгласно международното право умишленото посегателство срещу паметници на историческото и културното наследство, които не представляват военни цели, се счита за военно престъпление", пишат осмината смелчаци
Експулсирането беше брутално, макар и маскирано като заминаване с влак, спомня си Симеон Сакскобурготски
Само няколко месеца по-късно, на 9 август 1886 г., група офицери извършват преврат и принуждават княза да абдикира
Памет за учителя, който запалва волята за борба в по-младите поколения, за дипломата, който представя българската кауза из европейските столици, за последния цар на планините
Борис е българският цар, който е роден в България, възпитан е в България, воюва по фронтовете на България и умира в България
Години по-късно опълченецът пак вика "ура-а-а"… и е в първите редици сред доброволците при Сливница в Сръбско-българската война, а през Балканската – е под знамената на Македоно-одринското опълчение
Днес от 11:00 ч., пред Храм "Всички български мъченици-жертви на комунистическия терор" в Парк НДК, ще се проведе ежегодното възпоминание
85 години от саможертвата на духовника - животът и смъртта му свидетелстват, че истинската вяра е всесилна – дори най-мракобесните и човеконенавистни условия не могат да пречупят вярващия човек; те могат да го убият физически, но не могат да победят душата му, посявайки в нея отровата на омразата
Принадлежността към тайните служби е категорично основание за отвод от дело на всеки магистрат свързан с тях, но в Софийски градски съд явно тези морални норми не важат
„За мен честта и достойнството са по-скъпи от всичко друго“ - това е веруюто на този забележителен българин, останал демократ и патриот до последния си дъх
Победата на Чеченска република Ичкерия през 1996 г. и последвалите години от нейното съществуване имат поразителни, дори плашещи прилики с настоящата ситуация в Украйна
Интересно е, че много от тези места в пространството на столицата ни са били предмет на особено засилен интерес от страна на „органите“ и свързаните с тях институции
„Отделен малоруски език никога не е съществувал, не съществува и няма да съществува, а езикът, използван от простолюдието [т.е. украинският], не е нищо друго освен руски език, само че опорочен от полското влияние“
Едно от най-чудовищните руски военни престъпления, което не трябва да бъде забравено
